Когато през 1999 г. бяха засадени първите лозя, никой от семейство Костадинови нямаше представа до къде ще доведе тази авантюра. Йордан Костадинов, моя баща, бе окрупнил около 1200дка земя в района на родното си село Виница и искаше да създаде собствен бизнес в областта на земеделието. Решихме това да са лозя, но без първоначално да планираме създаване на винарна. Идеята за нея дойде няколко години по-късно, а през 2004г избата вече бе построена. Моя дял в това начинание бе свързан с ангажимента да се върна в България след като приключа със следването си в Австрия, за да поема вече изградения бизнес. Така и стана. През 2006-а заедно със съпругата си Елизабет се прибрахме, за да се впуснем в това ново приключение. Дядо ми Димитър, без чиято подкрепа изграждането на лозовия масив щеше да бъде невъзможно продължаваше да ме подкрепя на място въпреки напредналата си възраст, за което съм му безкрайно признателен, а баща ми имаше нелеката задача да осигури финансов комфорт на избата, докато тя успее да си стъпи на краката.
Името „Загрей“ идва от тракийския бог Загрей, който е божество от комически характер, господар слънцето и стихиите. По-късно става чат от гръцката митология и дава началото но Дионис, богът на веселието, виното и екстаза в гръцката, и Бакхус в римската митология.
През годините възгледите ни за това, което правим, узряваха с всяка следваща реколта. Научавахме повече както за лозята и виното така и за самите себе си. Когато човек е близо до земята, започва постепенно да осъзнава дълбоката си връзка с природата. Когато това чувство те проникне в дълбочина е напълно естествено да се почувстваш подтикнат да предприемеш действия в този дух. Затова през годините възприехме биологичния начин на отглеждане на лозя и правене на вино. След известно време обърнахме внимание на още по-радикални подходи към правенето на вино и отглеждане на лозя. Този процес продължава своето развитие и до ден днешен.
Основната линия, която следваме е да преоткрием красотата и простотата на първичното. Това, което в много степени сме пожертвали с напредъка на технологиите. Този процес ни носи голяма радост и удовлетворение, което човек може да изпита само, когато открива нови хоризонти пред себе си. И макар, че всяко старо е добре забравено ново, удоволствието от добиването на нови т.е. добре забравени знания не може да бъде помрачено. Виното е едно прекрасно средство в този път и сме щастливи да затваряме във всяка бутилка частица от този дух.